КРЪ̀СТИЦА1 ж. Диал. Кръстница. За упътование в новия живот на кръстений дават възприемпици, кръстник и кръстица, които го приимат от къпалника на свое поръчителство. Д. Манчев, НН (превод), 135.

КРЪ̀СТИЦА2 ж. Само в съчет. На кръстица. Диал. На кръст, кръстосано. Обиде земята на кръстица. Н. Геров, РБЯ II, 423.


Източник: Речник на българския език (онлайн)