КРЪСТЛЀ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кръст1; кръстче1, кръстченце1, кръстенце1, кръсте1. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеница в ръцете — простряна на одърчето и едър вена. М. Георгиев, Избр. разк., 122.
КРЪСТЛЀ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кръст2; кръстче2, кръстченце2, кръстенце2, кръсте3.