КРЪ̀СТНИК, мн. -ци, м. 1. При християнския обред кръщение — лице, което кръщава някого, обикн. малко дете. — Темелко, кога ще кръстят детето? — Тая неделя, Мирно ще бъде кръстникът. Жена му искаше тя да го кръсти, но той не се съгласи. К. Петканов, X, 207-208. А има ли празник, тогава ще заколят кокошка, както преди година, кога идва кръстникът да кръсти Николай. Кл. Цачев, ГЗ, 41. Искаше да му обясни, че по този неписан закон на село, кръстникът не трябва да съобщава бъдещето име на отрочето. Г. Караславов, ОХ IV, 229. — Кръстилницата — раздвижи устни Драган, — допи е още там? В нея ме е потопил кръстник Йоаким, когато съм бил отроче. А. Каралийчев, ПГ, 117. От Цариград пристигна логотетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му. Й. Вълчев, СКН, 518.
2. Лице, което дава името на някого или на нещо. — Но колко имена има този другар, Маршал. .. Стрела.. Как е истинското ти име, другарю? .. Тоньо Калудов,.., на този прословут изпит се намериха и други мои кръстници. Прекръстиха ме. А. Станоев, П, 21. Знаяли са това едновремешните анадолски каракачани, овчари по тия планини, които са кръстниците им, както са кръстници и на другите, покрити с паши, чалове на България. Ив. Вазов, Съч. XV, 149.
3. Диал. Лице, което венчава някого; кум. А как може да се забрави, да кажем, втория или третия ден на Коледа, когато кумиците тръгваха, ако ще да се пука дърво и камък от студ, по обичай на гости у кръстниците си! Ст. Даскалов, СЛ, 443. — Ще ида при кръстника, ще събера комшиите. Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците .. и ще им разправя всичко, всичко. Й. Йовков, А, 84. Музиката не спираше да свири под прозореца: .. Като че бе дошла да довежда кръстника на младоженците, Ст. Даскалов, ЕС, 61. През цялото време на чорбаджилъка си, Батан само еднъж стъпи в черква, . ., и то защото беше кръстник на една сватба. Ил. Блъсков, СК, 7.
4. Ирон. Човек, който посвещава някого в нещо. — Говорих му [на Игнат] няколко пъти за тебе. . като мой учител и кръстник в нашето движение. Кр. Велков, СБ, 88. Сянката на Толстоя се простира и над нас както и на Тургенева, както на безчет други гениални представители на руската мисъл и дело, кръстниците на нашето дело и нашата мисъл. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 65.
◊ Намирам / намеря кръстника си. Диал. Попадам на човек, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. Ще си намеря кръстника. Диал. Ще ме бият.