КРЪ̀СТНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кръстник; обикн. млад кръстник или син на кръстник. Ганчо, като мина край улицата, която водеше у дядови Добрюви, Милка го посрещна на пътя с котлите и просълзена му каза: „Много здраве на стария кръстник и на всички къщни; всичката ми надежда за помощ е на тебе, кръстниче!“ Ц. Гинчев, ГК, 128. Дигай се, дигай, младо кръстниче, / че там те чака честна трапеза / и на трапеза ведро със вино. Нар. пес., СбВСтТ, 153.