КРЪ̀СТНИЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на кръстница.
2. Като същ. Само мн. кръстничини. Домът и семейството на кръстница. Един празник окол Димитровден .. излазям из вратника да ида нящо до кръстничини ти. Т. Влайков, Съч. II, 8.
