КРЪСТНО̀ЗЕ нареч. Диал. С кръстосани крака; кръстато, кръстом. В широката стая влязоха трима мъже .. поклониха се и насядаха кръстнозе. Д. Спространов, ОП, 151. Орце беше седнал кръстнозе и копаеше с кирка в ръка. Д. Спространов, С, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)