КРЪ̀СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до кръст1 (в 1, 2, 3, 4 и 6 знач.). Като на военнопленник, нему предстояла само обикновена смърт, но като на христиенин, а особено като на разпространител на християнството, той бил длъжен да претърпи кръстова смърт. Знан., 1875, бр. 14, 213. Кубето не се намира само върху квадрата, образуван от пресичанието на кръстовище рамена, както е при византийските централни постройки, а — върху целия квадрат. Пряп., 1903, бр. 26, 2. Моят ход из тая улица стана кръстов ход за моята страдающа българска душа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 102.
◊ Кръстов поход. Остар. Кръстоносен поход. Честит досега във воинските си предприятия, Баязид и там [на Дунав] удържа нова победа над съюзната войска от унгари, немци и френци, която, .., беше почнала кръстов поход срещу османлиите. Т. Шишков, ИБН, 284. В 1283 г. Григорий обяви кръстов поход против еретиците в България, .. и задължи Венгерския крал Белла IV да бъде предводител на кръстоносците. Р. Каролев, УБЧИ, 110.