КРЪСТО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Кръстоносен. Първите кръстовни походи бяха принесли големи печалби на Италианските республики, които даваха с кирия корабите си на кръстовните войскари. БКн, 1859, януари—май, кн. 2, ч. II, 296. Като не можел [народът] веке да търпи обидите и насилията, които му правили от една страна, Алексий събирающи учителски парите, които ся бил обещал на кръстовните свои помощници, а от друга тия кръстовници, които .. правили неизказани пакости на гражданите със своето лошево и омразно поведение, дигнал глава и свалил от престола цариете си. БКн, 1859, януари—май, кн. 2, ч. II, 297.