КРЪСТОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на кръст1; кръстообразен. Тя [подковата] е паднала от коня на някой рицар, минал тук, покрит до земята в тежка желязна ризница, носейки до сърцето си алената роза на любовта и в ръката си широк, с кръстовидна дръжка меч на правдата. Елин Пелин, Съч. V, 41. Нанесох си само три рани — две хоризонтални и една кръстовидна, които оправих с марля и лепенки. Я. Антов, ЕМ, 7. В двора на затвора влезе нов човек, една девойка. И решетките и дървените кръстовидни пречки веднага се накичиха с глави. Зл. Чолакова, БК, 109.
◊ Кръстовидна куполна църква (черква). Тип християнска черква, характерна за средновековната византийска архитектура, чиято куполна конструкция има форма на сферичен триъгълник и се опира на четири стълба в центъра на зданието, откъдето се отделят четири сводести ръкава. Страничните арки са изразени и отвън (външно) във вид на фронтон, така че отвън църквата прави впечатление на кръстовидна куполна църква. Д. Цончев и др., АК, 31. Самата постройка принадлежи към типа на така наречените кръстовидни куполни черкви, които намират широко разпространение по нашите земи още рано след XI век. Р, 1926, бр. 250, 3.