КРЪСТО̀ВКА1 ж. 1. Рядко. Кръстопът, кръстовище. На кръстовката пред университета дузина полицаи спираха пешеходците. След малко внушителна група запълни празната улица. М. Яворски, ХСП, 319. Презнощ стигнаха кръстовка на много пътища. Й. Вълчев, СКН, 76. По изходните артерии и по оживените кръстовки на столицата всеки ден минават по няколко хиляди превозни средства. ВН, 1959, бр. 2577, 2.
2. Пресечка. Евгени свърна от булеварда по една странична улица в посока на квартирата си и на втората кръстовка едва не се сблъска с няколко мъже, които завиваха на ъгъла. Д. Ангелов, ЖС, 268.КРЪСТО̀ВКА2 ж. 1. Кръстачка, кръстовище2. На единия край той прикова чамова кръстовка, подпря я с две дъсчици от ягодова щайга и с големи усилия се опита да я изправи. Ламар, ПР, 59-60.
2. Пресичащи се линии, ивици и под. във форма на кръст. Дядо Габьо се взря в резките и кръстовките по почернялата лицева дъска на иконостаса. Той си ги слагаше и само той ги разбираше. М. Яворски, ХСП, 17-18.
3. Шарка на тъкано платно. Кърпа с кръстовки. Н. Геров, РБЯ II, 423-424.