КРЯ̀СВАМ, -аш, несв., кря̀сна и крѐсна, -еш, мин. св. -ах св., непрех. 1. Изведнъж издавам, надавам краткотраен крясък, кряк; кряквам. Настъплението ни предизвика тревога: водните костенурки се гмурват в сенчестите крайбрежни води, крясват рибарите, спотайва се целият непознат и многоброен птичи и животински свят. Н. Стефанова, РП, 59. И щом като се умълчаха, / отдолу двадесет гърла се отзоваха — / далеко някъде. . Те крясват пак: сега / от радост вече — и се втурват край брега. К. Христов, Избр. ст, 233. Маймуните крясват и бързо се изкатерват по дърветата.
2. Изведнъж извиквам с недоволство срещу някого, нахвърлям се срещу някого; кряквам. Влиза [Бесната] в дюкяна и крясва на Косето сърдито. Ст. Чилингиров, ХНН, 213. — Опомнете се! — крясва Асен отстрани. Дара ги стрелва с ръка: — Сега намерихте да се карате! — но и нейният глас се кара. Бл. Димитрова, Лав., 67. Тогава Зойка бързо напущаше салона, втурваше се през задния вход и крясваше към прозореца на партера, .. Детето на нотариуса ударило детето на Зойка. Д. Немиров, Д № 9, 46-47. Стамен (още по-високо крясва): — Какво? П. Тодоров, Събр. пр II, 280.