КРЯ̀СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за птица — издавам остри, отсечени звуци, крясъци; крякам. Плешивите петна по Балкана посивяха, горите глъхнат омърлушени. Кукувицата мълчаливо се вайка из тях и нерадостните ѝ мисли пълнят усоите. Злорадо кряска сойката, подсмива се и вика: — Ха, видяхте ли! Елин Пелин, Съч. V, 24. Над залива летяха и кряскаха хиляди патици, които се стичаха от север. Д. Добревски, БКН, 77. Цял ден папагал хортува, /.. / писка, .., кряска. Ст. Михайловски, БСб, 9. Някои си [птици] кряскат, като малки деца. Лет., 1871, 110.
2. Издавам, надавам силни викове, крясъци, обикновено изживявайки някакви чувства; крякам, врякам, крещя, врещя, вряскам. Нека да кряскат, нека да пеят дори, когато вляза при тях, само да прогонят тая поле-дяваща тишина. Л. Александрова, ИЕЩ, 174. И ето го рейсът пристига само с десетина човека вътре. Викат, кряскат и пътници, и посрещани. В. Бончева, АП, 55. От ранна вечер до полунощ там [в гостилницата] влазяха и излазяха хора, събираха се шумни компании — кряскаха, пиеха, пееха. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. — Чудно! — помисли си той, — дома е такава мълчалива, не можеш думичка да откопчиш от устата ѝ, a пък тук кряска и се смее през глава. Г. Райчев, ЗК, 41.
3. Разг. Пренебр. Говоря някому с висок глас и обикновено сърдито, рязко или грубо; викам, крякам, крещя. Искаше му се да срещне някого от по-главните еснафи, .., и да му се оплаче. . Ще повярват ли те на мъката му? .. Не, по-добре да се затвори сам в стаичката си, догдето му попремине. Рече ли пък да го доболи повече, нека разправя, нека кряска на себе си. Ст. Чилингиров, ШК, 73. Кряскаха, кряскаха за свобода, пари искаха от нас, ругаха ни, че не даваме, че не уйдисваме на ума им да си дирим белята. И пак при нас дойдоха да се крият, след като избиха за лудия им акъл толкова свят. Зл. Чолакова, БК, 67. Денко напрегна сили, събуди се и видя, вцепенен, как висок стражар тласкаше към вратата майка му и сестра му.. Майка му пищеше, а стражарите кряскаха и ругаеха. Г. Райчев, В, 37-38. Отстрани колари крачат / и всеки кряска като луд / на бедните коне. К. Христов, ЧБ, 319.