КСИЛО̀Л м. Хим. Химическо ароматно съединение, производно на бензола, което се получава от каменовъгления катран или при ароматизация на нефта и се употребява като разтворител при получаване на багрила, в авиобензина и др. Водата във въглищата се определя по директни и индиректни методи. . Директно водата може да се определи и чрез дестилация с ксилол в специален апарат. Ал. Спасов, ХТГ, 8. Част от получените тук [в завода] ксилоли ще отиват. . в новия завод, в който ще се произвеждат синтетични влакна за разнообразни и красиви тъкани. ЖД, 1967, кн. 12, 4.
— От гр. ксило- + лат. oleum 'масло'.