КУ̀КВАМ1, -аш, несв.; ку̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За кукувица — изведнъж издавам характерен звук „ку-ку“. Не е брате село пусто, като село — / пръснало се в планината, та се невидело. / Накацали къщурките от чука на чука — / кукувица там да кукне, не се чуе тука. Елин Пелин, Съч. V, 116-117. Кукувица кукна пак / във зeления шумак. Елин Пелин, ПБ, 50. Някъде кукна кукувица и спря.
КУ̀КВАМ2, -аш, несв.; ку̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Застоявам се на едно място. Веднъж в седмицата, в петъчен ден, .., се отправяше за средището. Кукваше под стряхата на джамията и попушваше с пръстената си луличка тютюнец. Б. Несторов, СР, 179. Отива [Дамян] на лозето да види, дали лозите вече плачат. Пресича го на кръст и спира пред един чукан. Куква и го гледа. К. Петканов, ДЧ, 189. И аз, като кукна вечер у дома, все си мисля.. Много съм те мислил, Танасе, много. Д. Ангелов, ЖС, 154. Той [Пинтата] си беше малко нехаен, не държеше твърде на кърска-та работа и все намираше причина я да се отскубне и да кукне в някое кафене, я да запраши някъде из полето с пушка в ръка. Г. Караславов, ОХ II, 15.
2. Кляквам. Кукна [Велика] пред раклата и завади чиста риза, нов забун, бозеви шаени потури. К. Петканов, МЗК, 38. Вълко несъзнателно слезе от коня си и се отби при първия огън. — Студено ми е! — каза той на мъжете и кукна до огъня, затърка ръцете си. К. Петканов, П, 155.