КУ̀КЕРИ мн., ед. (рядко) ку̀кер, м. Етногр. Маскирани младежи, които по старинен народен обичай през сирната седмица обикалят улиците и представят обредни забавни сцени. Тъкмо излизахме от долната махала, появиха се кукери. Зрелището беше изключително, аз се разкрещях от удоволствие. Н. Стефанова, РП, 132. Влязоха петима кукери, ама какви кукери! Намазали си лицата със сажди, дръпнали по устните пръст, потопен в говежда кръв, и обърнали кожусите наопаки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 380. Омотаха му главата като на кукер, нахлузиха му дебели козиняви ръкавици и му пожелаха добър лов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 121.