КУ̀КЕРИЦА ж. Диал. 1. Кука, закачалка. В одаята, .. са окачени по кукериците сякакви дрехи. Л. Каравелов, Съч. II, 43. И от двете страни на огъня биле вбиени полегато два кола, които имале на края си кукерица. На кукерицата висели два медника. Водата в медниците захващала вече да ври. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.

2. Кукер, преоблечен в смешни женски дрехи (Н. Геров, РБЯ II).

3. Едро на ръст момиче (Вл. Георгиев и др. БЕР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)