КУ̀КЕРИЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от кукерица (в 1 знач); кукичка. Той може да суче мустаките си и така и сяка, — както му се види за по-добре и за по-правилно, — може да прави от тях кукерички, пръстенчета, свредленца, миши опашки и други такива. Л. Каравелов, Съч. VIII, 4.