КУ̀КЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е във вид на кука, с форма на кука. Тънко и гладко бяха изрязани всеки лист, .. , всяко перце по двете птички, с кръглите им главички и очички по тях, та дори и кукестите ноктенца по разперените, свити пръсти на нозете им както се бяха уловила за клончетата. Д. Талев, ЖС, 370. — „Я айде, Йованке, я айде, / я айде на мой дом да идем, / .., / да видиш бели биволе, / да видиш козе кукьесте.“ Нар. пес., СбВСтТ, 335. Кукеста игла.