КУ̀КИЧКА ж. 1. Умал. от кука1; малка кука. Пръстите ѝ [на Хаджи-Генчевица] треперят, като на треска: отмахва тя позлатената кукичка на кутийката, отхвърква ѝ капачето, те блесват .. два големи, .., елмаза. А. Страшимиров, А, 59. Той [Димо] се наведе, взема раницата от земята и сърдито я метна на гърба си. Не можа да закачи ремъка на кукичката и започна нервно да се върти. К. Петканов, МЗК, 151.
2. Въдица (във 2 знач.) — Ами пъстърва знаете ли как се лови? — По същия начин. Слага се на кукичката стръв и се хвърля във водата. ЛР, 1979, кн. 4, 35. Седя аз край реката и държа въдицата. А този ден рибата хитра, не иска да клъвне червейчето на кукичката. Ив. Остриков, ОП, 69.
3. Спец. Само мн. Малки израстъци, обикн. от косми, при някои растения и животни, с извит и заострен край за захващане към друг предмет. Щом някое насекомо мине върху или близо до тях [ларвите на бръмбара цициндела], те го улавят със здравите си челюсти и се спускат надолу по каналчето. Това се осъществява с помощта на две извити кукички, които се намират на една изпъкналост върху гръбната страна на петия им коремен сегмент. М. Йосифов, НН, 30. Ще видиш, че не само по въздуха може да се пътува. По пътечката премина рунтаво овчарско куче с изплезен от жегата език. Репеевото плодче се вкопчи с острите си кукички в козината му и се откъсна от стъблото. Н. Бобев, ЗГГ, 20.
4. Остар. Само мн. Кавички. Истински, убеден русофил — без иронически кукички, — който обича Русия без хитрини и без задни цели, .., това е в България простият народ, кожухът, селото. Пряп., 1903, бр. 88, 2. Кога в едно слово ся внасят чужди думи, пред тях ся туря две капчици, а чуждите думи ся вместяват между кукички („—“). Д. Манчов, БЕ, 34.