КУ̀КИШ м. Простонар. Груб жест изразен чрез свиване на ръката в юмрук и поставяне на палеца между показалеца и средния пръст в знак на измама или отказ. — Господа, питам ви, на парче ли сте го взели? Наивният Мазанец надава ухо: — Щоо? — Ето! — И Покорни му посочи кукиш. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 34. Съвсем дребна грешка и хич бивало ли за такава смешна история да полудявам. Аз обаче поклатих глава и им показах кукиш — грешка не грешка, луд съм и това си е. ВН, 1958, бр. 2225, 4. Всичкият ергенски свят изгуби ума си около балдъзата на съдията, а тя си отиде и за „сбогом“ ви даде в ръцете един кукиш. Тя не ви се и обади на тръгване, Н. Попфилипов, РЛ, 142.
— Рус. кукиш.