КУПРИО̀КИС м. Хим. Съединение на медта с кислорода, в което тя се явява от втора валентност. Той посвещава голяма част от своя живот на въпроса за състава на химичните съединения, като извършва грижливи анализи на голям брой природни и изкуствени вещества. По този начин Пруст успява да установи състава на феро- и фериокисите, на купро- и куприокисите. Б. Илиева, КХСН, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)