КУ̀ПЧЍНКА ж. Умал. от купчина; малка купчина. За щастие имаше, макар и не много голяма, топла купчинка сено- Той се зарови внимателно в него. П. Вежинов, ЗЧР, 102— 103. Бокенхаймер плъзна погледа си над двете грижливо подредени купчинки писма и вестници. Л. Дилов, МПС, 37. Изважда тогава тато кесията и нарежда върху сложения на миндера тефтер две купчинки от по двайсе жълтици. Т. Влайков, Пр I, 121. Най-после се спуснаха по нанадолно място в дола, дето бе вирът и протичаше лениво вада, зарасла с папур и осеяна с купчинки. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. Направиле [мравките] три купчинки: една ориз, друга ечмик и друга ръж. Нар. прик., СбНУ XLT, 417.
◊ На (в) купчинка. Разг. На едно място, вкупом. Из улиците шетаха младежи, сбираха се на купчинки и си приказваха. Г. Караславов, СИ, 263. Правя на равно място купчинка. Диал. Постигам нещо в живота, успявам да уредя живота си. „Петко, Петко, кога ли ще направиш на равно място купчинка!“ Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 28. Батановото чорбаджийско име вече не съществуваше, .., а Драгни отдавна беше направил на равно място купчинка. Ил. Блъсков, СК, 40.