КУРА̀РЕ, мн. няма, ср. Спец. Силна отрова, добивана от тропически растения, използвана от индианците за мазане на стрелите и копията, а сега с голямо приложение в медицината. Пред нас е „мъртвец“, отровен от кураре — отровата на стрелите на индианците. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 83. Стрелите на индианците са намазани със сок от стрихнинови растения и с кураре. ПН, 1935, кн. 8-9, 122. В хирургията кураре намери приложение като прибавка към различните наркози, за още по-голямо отпускане на мускулатурата. К, 1968, кн. 8, 37.
— От амер. kurare.