КУРДЍСВАМ, -аш, несв.; курдѝсам, -аш, и (диал.) курдѝша, -еш, мин. св. курдѝсах, св., прех. 1. Разг. Нагласявам, навивам, за да работи (часовник или друг механизъм). Софиянци се принудиха да курдисват будилниците си да звънят по среднощ, за да отидат още по тъмно на опашката за билети. П. Мирчев, СЗ, 136. Аз се захванах да обясня на детето какво е детска играчка, че тя най-напред е мъртва, курдисва се с ключе и става жива, ако е жаба почва да подскача. Й. Радичков, НД, 100. — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. М. Георгиев, Избр. разк., 97. ● Обр. — И хората, и твърдините ще останат завардени — възрази Деян. — Хората не искат да ги оставят. — Хората! — светнаха очите на Калофер. — А кой ги курдисва? Кой им мъти главите? Ти! М. Марчевски, П, 72.
2. Диал. Поставям, слагам, настанявам, разполагам. Тато курдисва в собата още един стан. Т. Влайков, Пр I, 112. Той [фотографът] курдисва нашите герои на някакво продънено канапе, после издърпва с шум зад гърба им едно грамадно платно. . и започва да гледа с примрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Най слязохме над с. Митровци и над него курдисахме малкия топ, който бяхме получили от сърбите. Ив. Докторов, ЗД, 13. . Посъбра Вълко, понабра, / понабра Вълко дружина, / па ми ги Вълко поведе, / в зелена гора заведе, / та червен чадър курдиса. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.
3. Остар. Зареждам, приготвям за стрелба (пистолет, пушка и под.). Калаврезо Мантара ся въземна на една маса, що беше тамо в кюшето право на срещу Мацка, и курдиса пищова си. Π. Ρ. Славейков, ЦП IV (превод), 130. курдисвам се, курдисам се страд.
КУРДЍСВАМ СЕ несв.; курдѝсам се и курдѝша се св., непрех. 1. Разг. Настанявам се, разполагам се, обикн, където не ми е мястото. Закуската и разправията с Алекси разсеяха малко стария. Но след това той пак се курдиса до прозореца и пак се загледа в пътната врата. Г. Караславов, С, 236. Марс минава през самия зенит и като разкошен рубин застава точно над главите. След няколко часа на същото място се курдисва голямата пълна лупа. П. Вежинов, ДМ, 19. Пред вратите по земята се курдисвали по-възрастните софиянки и бабите. Проточили крака, те приказвали, кикотели се и одумвали всеки минувач. П. Мирчев, К, 37. Се курдисала мечката край огнище и откоа йе се видела арно, и тая си останала како другите гостинка. Нар. прик., СбНУ XI, 122.
2. Диал. Обикн. с лич. местоим. в 1 л. дат. Големя се, перча се пред някого. — Аничка не ме поглежда. . — Като че не сме яли един хляб с Аничка и не сме мятали снопите с нея, .. — А сега ще ми се курдисва. Й. Йовков, ЖС, 80. — Хади, даскале, no-скоро мърмори и не ходи там да ми се курдисваш и да се прозяваш като Гайдараковата м.. ца, зере зетьо и булката помръзнаха. Ил. Блъсков, СК, 8. Славей Юрданки думаше: — Юрданке, моме хубава, не ми се толкова курдисвай! / Кака ти бе по-хубава. Нар. пес., СбВСт, 614.
3. Остар. Диал. Докарвам се, труфя се, гиздя се. Той беше пораснал; той беше захванал да не познава като нас сиромаси, гаче ли го не знаем чий син е. . Пък жена му? — тя меретщината, вече не знаеше как да са курдисва, от иливана ѝ не са минуваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 4. По думите на съвременния тям [на висшите духовници] презвитер Козма те „не живеели по писанието, .., курдисвали се с богатите си одежди и с бройните си свити, веселяли се по пировете, съдели неправедно.“ Св. Миларов, Н, 1882, 3, 243.
4. Диал. Правя нещо, с което да обърна внимание на някого, да му се харесам. „Ашице, кузум пиленце, / за кого шиеш кафтана?“ / — „Юначе, лудо и младо, / я си го шием за Асан, / на Асан да са курдисам.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 217.
5. Простонар. Самовнушавам си нещо, в резултат на което започвам да се ядосвам. Стига си се курдисвал, ами гледай да уредиш нещата правилно.
— От тур. kurmak.