КУ̀РЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. 1. Диал. Скопен петел.
2. Вулг. Мъжки полов член. Буйен курец говнено дупе не гледа. Послов., СбНУ XXV, 15. На стар човек мек лебец и твърд курец. Послов., СбНУ XXV, 31.
