КУРИЀРИН, мн. куриѐри, м. Простонар. Куриер. — За пощата ли? Рано е още, куриерино иде у три. Елин Пелин, Съч. II, 107. Австрийската в Цариград поща провижда сяка сряда по един куриерин. М, 1857, 42. Най-после пристигна един куриерин от Виена и подаде на комисарят заповедта да ни заведе на определеното ни място. Др. Цанков, ТМ (превод), 221.