КУРИЀРКА ж. Жена куриер. Пърл сяда до масичката си. Куриерките вече тичат по пътеките и носят кореспонденцията. Фр. Йосифова, БЧМ, 154. — И тъкмо да затворя вратата на асансьора, гледам, че тича куриерката на „Родни гъби“ — кака Стоянка. Тарас, СГ, 97. На следващия ден точно в 9 часа куриерката на отдела Донка Велева предава на издателството 180 чисто написани страници. ВН, 1959, бр. 2533, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)