КУ̀САНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кусам и от кусам се. Драгия, като жалеше спътника си, ядеше нарочно по-бавно, гледаше на едно свое кусане „момчето“ да си гребне два пъти, то беше съсипано от умора и имаше нужда от повече храна. А. Гуляшки, ДМС, 56. След няколко кусания се отказа от чорбата.