КУ̀СВАМ, -аш, несв.; ку̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ку̀снат, св., прех. Диал. Вземам малко от храна или питие, обикн. за да го опитам, да го вкуся; хапвам, пийвам. След богатото угощение у младоженците гостите и тук трябваше да опитат вкусните гозби, .. Те куснаха по един-два залъка от гозбите, дръпнаха се пак настрана и запушиха. Г. Караславов, С, 101. Ще сипя вода в дамаджаната. И ракията беше бистра като вода .. Освен това Жечка не кусва ракия и няма да разбере номера. Г. Краев, СТ, 18-19. — Нахраних се, сита съм вече! .. — Как ще си се нахранила, когато само си куснала от гозбата? К. Петканов, ЗлЗ, 126. Пролетно време, когато и най-последните сиромаси откъсват от залока си, да си купят прясно мляко, котленските овчери не го кусват, докато не дойде Гьоргьовден. З. Стоянов, ЗБВ I, 24. Зле зажеднях; само по капка водица си кусах. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1887, кн. 13, 13. кусвам се, кусна се страд.