КУСКУ̀С м. 1. Тестен продукт — сушени тестени зрънца от брашно, грис и яйца. Наесен [кадъната] ходеше на много места да точи юфка и да прави кускус — най-любимата ни храна през зимата. К. Константинов, ППГ, 23. Варя кускус.
2. Обикн. ед. Вид ястие от този продукт, сварен, попарен с масло и гарниран обикн. с кашкавал или сирене. Да си призная направиха ми по-силно впечатление не толкова редът и обучението в политическата школа, колкото чиниите с кускус и тлъсти парчета овнешко. Г. Готев, ПШ, 118. // Ед. и мн. Отделна порция от това ястие. Изяде два кускуса и тогава чак му мина гладът.
— От араб. през тур. kuskus.