КУСНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); ку̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ку̀снат, св., прех. Диал. Кусвам. куснувам се, кусна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.