КУ̀СТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., npex. Диал. Дразня, ядосвам някого. — Оревай се оттук, не кустри момчето, че като взема някой кърпел, все на потури ще ми станеш. Т. Харманджиев, КЕД, 191. // Изкушавам, дразня. Нашите деди и прадеди нe туряли децата си на трапезата. . И наистина умното е да не кустрим и стръвим децата с неща, които не бива да им ся дадат, без да им ся направи пакост. А. Начев, Лет., 1872, 37. кустря се страд.
КУ̀СТРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Дразня се, гневя се, ядосвам се. // Вълнувам се, дразня се. Децата [болните] много лесно ся дразнят и кустрят, затова трябува много добре да ся пази да ся не допуща да влизат при тях гостие и роднини. Лет., 1871, 120.
— Вер. от лат. сastro 'режа, скопявам'.