КУ̀ТКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от куткам1 и от куткам се; събаряне, поваляне, надвиване, кутване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КУТКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от куткам2 и от куткам се; галене, милване, приласкаване.
