КУ̀ТЛИ мн., ед. (рядко) ку̀тла ж. Диал. Гънки по краищата на шаяк, получени при тепането.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)