КУТРА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Малко куче; кученце1, кутре2, кутренце2. Когато почукахме, изпод навеса до плевнята изръмжа едър, рунтав бял кутрак — пазачът на чичо Кольовата къща. Сл. Трънски, Н, 403. Он си имал три псета: две били млади, кутраци, а едно било старо, дръто. Нар. прик., СбНУ XLV, 395.