КУТРИГУ̀РИ мн., ед. (рядко) кутригу̀р м. 1. Само мн. Тюркско племе, населявало през V—VI в. южно руските степи западно от Азовско море, сродно с прабългарите. Юстиниан .., за да се отърве от нападащите го кутригури, с молби и подаръци накарал родственото им племе утигурите да нападнат и унищожат жилищата на кутригурите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 122. Анти и славини кръстосвали надлъж и шир Балканския полуостров, .. В много случаи те действували заедно с други „варвари“ — кутригури, авари и пр. Ист. X и XI кл, 18.
2. Представител на това племе.