КУТРУ̀Л м. Простонар. Дет. Детска коса, обикн. събрана и вързана като опашка. Ще ѝ оскубя кутруля, та поне да знам за какво ревеш.

— Вер. от гр. κουτροϑλ(λ)ης 'плешив, без коса'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)