КУ̀ЧЕЩИНА, мн. няма, ж. Кучешка природа, кучешки нрав. Кучетата почитат и господарите си, и кучещината си. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 172. — Денем и нощем да се бъхтя — защо? Да гледам само на хората очите да изпълня. Вятър е то. Или пък кучещина. На тоз дувар си дигни крака, на онзи — мини-замини: туйто. П. Тодоров, Събр. пр II, 230.