КУ̀ЧИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Кучешки; песи. Далек някъде над рида прелетяха стройни звукове от овчарски кавал. Се там се чуваха да ечат и овчарски чанове, примесени с дрезгав кучи лай. Ц. Церковски, Разк., 25. — Ма че. .. ти като си българка, како уйдиса на ума му да му пристана? Не знаш ли те таквази са куча вяра? Не ли та достраша от бога? Д. Войников, КЦ, 62. Куча муцуна.
◊ Куче грозде. Отровен бурен с черни, сочни, топчести дребни зърна; кучешко грозде. Solanum nigrum. Много от видовете растения, които се числят към него [семейство картофови], са силно отровни, ... Спомни си само старото или отровното биле, попадийката, кучето грозде. Сл. Петров, РКХО, 89. Кучи дрян. Горски храст или ниско дърво, високо до 1 -2 м, с бели цветове и дребни черни сухи костилкови плодове; кучешки дрян. Cornus sanguinea. Бай Иван ми обяснява надълго и широко, че дрянът, от който се правят гайдуниците, не е обикновен, а кучи дрян. . Той по високото не расте, а по ниското — търси топлото. Н. Хайтов, ШГ, 41.
~ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, натиквам / натикам) в куче дупе; вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, натиквам / натикам) в кучи гъз. Разг. Грубо. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. — Ако не беше Дачо, ей тия оттатък да са те натикали в кучи гъз. Н. Хайтов, ПЗ, 79. Като кърлеж в куче ухо живея. Диал. Охолно живея. Кучи син. Разг. Руг. Негодник, нехранимайко, кучешки син. Кучи син беше тоя. кмет!.. . Не си гледаше работата, а само закачаше булките. Д. Димов, Т, 164, „Бре, кучият му син! Вчерашен хлапак, пък виж какво го научили тия пусти вестници и книжлета.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 259. Не ще остана без куча грижа. Диал. Ще се погрижи някой за мене.