КУЧЍЛО, мн. -а, ср. Кучета, кучешки род, поколение, окучени на един път от една майка. Но Гужук бе гонче и никой ловец нямаше да се съгласи да води гонче без опашка. Независимо от това половината бяла глава, която загрозяваше кученцето, не се харесваше никому и когато дядо Мирю разпродаде кучилото, Гужук остана. Ем. Станев, ЯГ, 100.