КУЧКА̀РНИЦА ж. Кучкарник. Едро куче залая по нея и задърпа синджира. Други псета се обадиха от кучкарницата в дъното на двора. А. Христофоров, А, 56. — Знаете ли, че тук не е кучкарници, а обществено учреждение, в което трябва да стоите със свалена шапка? Св. Минков, РТК, 196.


Източник: Речник на българския език (онлайн)