КЪ̀РИЩЕ, мн. -а, ср. Събир. Разг. 1. Увел. от кър; обширен голям кър. Самичък съм на това грозно и страшно кърище. Т. Влайков, Пр I, 307.
2. Обикн. мн. Поля. Малки бяха тези села, но имаха най-хубавите кърища. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 243. Стоян, Емперовият син, се ожени за Янината дружка Милена. От сватбата им не бе изминало година и той започна да избягва жена си и да нощува вън от къщи — по кошарите, по кърищата. К. Петканов, X, 42. По пустите кърища запълзя като недоубита змия гъста бяла мъгла. И. Петров, НЛ, 261.