КЪ̀РКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. За едра птица — издавам гърлени звуци, наподобяващи звук кърк-кърк; къкря, къркоря. Кокошките спяха в шумата на старата черница и от време на време къркаха. К. Калчев, ПИЖ, 53. Около коня на Кубер се тълпяха кучетари и соколари, .. Соколите се люлееха неспокойни на висилките си, подрънкваха верижките, които пристягаха по един от краката им, пляскаха с криле и къркаха заканително. Й. Вълчев, СКН, 247. Не обаждат се от нийде /гласове от пойни птици, / само жеравите къркат, / наредени на редици. Чичо Стоян, ЧК, 102. // Рядко. За жаба — крякам, квакам. А жабите си къркале: бъкъкаа, бъкъкъа, бъкъ-къа! СбКШ, 89.
2. За вода, поточе и под. — издавам равномерни слаби звуци, когато тека или се плискам; бълбукам, ромоля. Лобното място беше една влажна и зелена усойка, из която къркаше малка баричка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 133. Кърка, кърка водица, / на зелена тревица. Нар. пес., СбНУ V,208. // За течност, ястие и под. — при варене се раздвижвам леко, като издавам равномерни слаби звуци; къкря, къркоря. И бобът ври, и ошавът, и сармите къркат на по-тихо, и орехите се чупят. ВН, 1960, бр. 2602, 4. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът. Ив. Вазов, Съч. VI, 31.
КЪ̀РКАМ2, -аш, несв., прех. Разг. Неодобр. Пия (алкохол). Любовта ви да къркате, .., не е божа любов и не ви готви добро нещо зад гроба! Докъде стигнахме, братя селяни!. . Да няма капка вино в селото, за комка да не оставите! Елин Пелин, Съч. I, 70. — Славистите са добри футболисти!. . — Да, ама много къркат, бе! Татко казва, че и Пешо кърка, и Коко кърка, и Гугала кърка. Мастика. Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. Къркаше [Попето] бяло винце. НС, 1958, бр. 17, 2. По цел ден кръка у кръчмуту. СбНУ XLIX, 779. къркам се страд. Такова вино не се кърка, то е като Христовата кръв, него го пиеш, за да се пречистиш, по-добър да станеш. Л. Дилов, Т, 228.