КЪРЛЍГ1, мн. -зи, м. Остар. и диал. Овчарска тояга; гега, кривак, карлик. Овчарот отвързал врекята и Итър Петър излегол, а на место него влегол овчарот, .. Итър Петър го вързал арно во врекята и го остайл па си зел овчаревийот кърлиг и пошел при стадото. СГ, 1894, кн. 1, 276. Лудото отново па се заловило за работа: направил си адин остър кърлик (кривак). СбКШ, 104.
— Друга (остар.) форма: кърлу̀г.
КЪРЛЍГ2, мн. -зи, м. Диал. Ястреб.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. Друга форма: кърлѝк.