КЪРПЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кърпа; малка кърпа, кърпичка, кръпче, кърпенце. И отвори ли някога невяста Панчовща ковчега, и види ли кърпето, дето no-рано беха вързани жълтичките, тя издълбоко си въздъхне. Т. Влайков, Съч. II, 145. Иди му [на момичето] речи, Нано ле, / .. / кръпето да си нахлупи / лицето да си покрие / .., / че ми са стопи сърцето! Нар. пес., СбНУ XLVI, 170.