КЪ̀РПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кърпя като прил. За дрехи, обувки и под. — по който има кръпки. Облечена беше [тетка Бисера] с вехти, кърпени дрехи, с похабена, зацапана везба по тях. Д. Талев, И, 301. Побелял старец, с кърпени потури и продънена сламена шапка, слизаше бавно по широката река и потапяше подутите си крака в ленивите ѝ жълти води. Д. Димов, Т, 388. И тяхното живот ли беше? Не ходят ли и те по две години с едни и същи дрехи, с едни и същи кърпени обуща? Д. Немиров, БЛ, 29. ● За част от дреха, покриваща някоя част от тялото. Рангел нищо не каза, продължаваше да държи ръката и гледаше много пъти кърпените колена на каруцаря. Д. Кисьов, Щ, 403. — Разправяш ми бабини деветини! — викаше ядосано Попето на един висок ученик с кърпени лакти. Ем. Коралов, ДП, 58. Любопитството ме кара да шавам неспокойно на стола, а той търка едното стъпало в кърпената пета на чорапа си. Ст. Сивриев, ЗСБ, 40.