КЪ̀РПИЦА ж. Умал. от кърпа; малка кърпа, кърпичка. Върху чиста бяла кърпица бяха турени няколко разкаляни бучки захар. Кл. Цачев, СШ, 44. Той ме спря и попита, що нося в кърпицата си; отговорих: мидени черупки, понеже имаме урок за мидите. СбЦГМГ 41. Куна мълчеше. Затискаше устата си с бяла кърпица и боязливо поглеждаше към стопанина си. В. Ченков, СНД, 160.