КЪ̀РПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Шия, зашивам скъсана, протрита дреха или обувка, като обикн. върху дупката поставям кръпка; закърпвам. Там [в землянката] той завари един мъничък войник, който кърпеше своята изпъстрена с най-разноцветни кръпки риза, заприличала отдавна на старо бойно знаме. Ив. Мартинов, ДТ, 62. В съседния двор една бабичка с разкопчана бяла риза, .., кърпи с губерка дебел козлен чувал. А. Каралийчев, С, 297. Тя би се чувствувала щастлива да му шъта, да кърпи чорапите му и да чувствува неговата близост. Д. Спространов, С, 220. Алварц, .., остави шилото и иглата, с която кърпеше разпраната си обувка. Гр. Угаров, ПСЗ, 90.
2. Разг. Запушвам, запълвам отвор, дупка в стена или плет; подтягам, поправям. В една малка уличка видяхме бедни хора да кърпят с тенекия пробитите стени на тесните си жилища. Н. Фурнаджиев, МП, 72. Дядо Габю, гологлав, по антерия, кърпеше плета до хармана. Той слюнчеше гвоздеите и с ядовито ожесточение ги забиваше в сухите колове. М. Яворски, ХСП, 69.
3. Разш. Разг. Поправям, ремонтирам. В с. Драгоево и двете вършачки са дефектни. На тревожните сигнали на трактористите, техническият ръководител .. е отговорил по телефона: „Кърпете ги и карайте както можете.“ ОФ, 1950, бр. 1820, 1.
4. Прен. Разг. Справям се с някакво положение, когато нямам нещо или нещо не ми достига. — Ама аз пък ще ти дам трите най-добри трактора! — каза Ангел. — Затова и ремонтираме „Фордзона“, за да го пратим в
Росен, че и там ще ревнат. — Как ще кърпим, умът ми не стига! — въздъхна Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 95. кърпя се страд. и възвр. Вишо, като се върнеше вечер, месваше си, готвеше си, переше се, кърпеше се. Ил. Волен, МДС, 226. Едни от партизаните се бръснеха и кърпеха, други почистваха оръжието си. Д. Димов, Т, 563. С една игла девет души са кърпят. П. Р. Славейков, БП II, 138.