КЪРР междум. 1. За наподобяване на звук, издаван от кокошка. За късо време между кокошките настъпва смут: .. Кърр! — вика един петел. Кърр! — повтаря втори, трети. Й. Йовков, АМГ, 199 Петелът за-пляска с криле, закряка, развика се: — Ку-куригу! Шаро, къррр! Защо, мързеливецо, си ме оставил аз да ти върша работата! Г. Караславов, СбХ, 134.
2. За привикване на кокошки. —Кърр. .. —· извика Крайна. — Кът, кът, кът. Темот не се изненада, защото познаваше жена си — тя обичаше да плаши кокошките, когато бе весела. Н. Нинов, ЕШО, 26.
3. За наподобяване на звук, издаван от картечница или машина и под. — Кърррррр! — пееше зловещо картечницата. П. Вежинов, ЗЧР, 160. Веднъж: [Тошо] натоварил дърва и кара в село. .. Таман пред Пунчовата ковачница, а оста — къррр! М. Георгиев, Избр. разк., 127.