КЪ̀РСЕРДАРИН, мн. къ̀рсердари, м. Истор. Кърсердар. А тоя кърсердарин Али Пехливан ще накарам да играе бос в огъня. Ще го питам аз него, как се плашат жени и деца. К. Петканов, X, 165. Хаджи Стилян пак го погледна. Беше чувал, че този кърсердарин е някакъв тъмен човек от Филибе. П. Константинов, ПИГ, 77. Не мина много време от този ден и една вечер, . , в селището влезе на кон пловдивският кърсердарин Неджип ага зъл и свиреп турчин, следван от глутница заптии. Д. Линков, ЗБ, 105-106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)